5 грешки, с които отчуждавате тийнейджърът

Грешки, които допускаме при общуване с тийнейджър

Доволен от родителите си тийн е дървено желязо – няма такова нещо. Мнозинството смятат, че мама и тате прекаляват с изискванията и ограниченията, не ги разбират и не ги уважават. Ако философията на родителите е обратната – да дават голяма свобода, детето си казва : „Не им пука за мен“. То жадува за самостоятелност, готово е да бунтарства срещу команди и забрани, но едновременно с това иска да чувства някаква степен на контрол, защото го приема като грижа.

Голямото изкуство е да уцелите дозата – да поставите правила и граници, като зачитате и желанието на тийна да бъде личност със своя воля. Това е начинът да не скъсате връзката между вас и порасналото ви дете.

Колкото и да е странно, в сегашната карантина може да премерите дали са правилни отношенията ви, защото прекарвате много повече часове заедно.

Американският психолог Карл Пик Хърд казва, че родителите често правят типични грешки в общуването си с тийна, заради които той се отчуждава от тях.

1. Не го слушате

Ситуацията е съвсем миролюбива, няма проблем, заради който да му се карате, да спорите или просто да обсъждате. Синът или дъщеря ви се включва в семеен разговор.

Вие обаче или го слушате нетърпеливо, или го прекъсвате, за да кажете собственото си мнение, убедени, че по-добре знаете, или си намирате повод да му прочетете лекция.

За тийна това автоматично означава, че не го уважавате.

2. Диктувате време за разговор

Когато искате да говорите с него, не се съобразявате, че той е зает. Щом детето иска да ви каже нещо и прецените, че не е супер важно, отговаряте „Чакай, после“.

Хлапето ще дойде отново и непременно ще ви сподели важното според него нещо. Тийнът в по-вероятно да се обиди и повече да не пожелае да говорите по тази тема. Така рушите доверието между вас. Не е изключено и да направи, каквото си реши, а после да съобщи: „Какво се сърдиш, ти нямаше време за мен“.

Сменете тактиката – бъдете на разположение винаги, независимо от деня и часа. Вероятно точно така постъпвате и с партньора си.

3. Не допускате спор

Някои родители нареждат и прекратяват несъгласията. Други казват „Прави, каквото знаеш“, било защото дават самостоятелност, било защото „вдигат ръце“ и не искат повече да се разправят.

Във всеки от вариантите поведението ви е недопустимо. В това число и да оставяте детето само да вземе решение, когато то иска да сподели с вас. Колкото и да е разумен тийнът, обсъждайте, казвайте опасения и предупреждения, даже спорете, за да чувства той, че вие грижа за него.

Не бива да отсичате, че повече не искате да се разправяте, независимо какво следва – ваша заповед как да постъпи или примирение с начина, по който той настоява да постъпи. Рискувате да скъсате доверието помежду си и скоро да прекратите всякакво общуване.

Напротив, спорете всеки път, когато имате различия по някой въпрос. Може да си кажете всичко, като спазвате само едно условие – и родителите, и той се придържат към добрия тон. В тези разговори ще научите много за детето си. То също ще започне да ви разбира по-добре, казва американския психолог.

4. Давате оценки

В повечето случаи – лоши. А грешките са закономерна част от развитието на всеки тийнейджър. Вие обаче не можете да се сдържите да не обобщавате и заявявате:  „Ако продължаваш така ще се провалиш“. Предупреждавате уж за доброто на детето си, а то се затваря в себе си.

Подобни забележки обезкуражават. Тийнът застава в отбранителна позиция и като постъпите така няколко пъти, свежда до минимум общуването с вас, за да избегне критиките ви.

Да, не може да мълчите при сериозни проблеми, които сам си навлича. Но не раздавайте оценки, които звучат като присъди. Ако ще правите анализ на поведението му и ще съветвате, забранено е да го унижавате.

След грешка по-добре водете разговор в смисъл „Този път не направи правилния избор. Но получи полезен урок и няма да повториш грешката“. Пак ще кажете същите неща, но те са в съвсем друг дух – говорите с личност, която уважавате.

5. Не сте конкретни

И в изискванията, и в забележките си се придържайте към факти. Детето вие пораснало, но не го надценявайте. Много често то не разбира какво и защо искате, защото няма достатъчно опит, така че ясно казвайте, обсъждайте и договаряйте.

Случва се тийнът да се прави, че не разбира от какво недоволствате, но понякога си е така. Заявете му какво ви тревожи в неговото поведение или в конкретна постъпка. Така няма да има недоразумения.

Естествено, хвалете го винаги когато има за какво. Колкото по-ценен и оценен се чувства, толкова по-тясно свързан остава с вас.