мн. юлари, (два) юлара, м.
1. Оглавник. Слагам юлара.
2. Повод на оглавника.
? Водя за юлара. Разг. Подчинил съм някого на волята си, командвам го.
? Надявам/надяна юлара (на някого). Разг. Започвам да командвам някого, правя го зависим.
мн. юлари, (два) юлара, м.
1. Оглавник. Слагам юлара.
2. Повод на оглавника.
? Водя за юлара. Разг. Подчинил съм някого на волята си, командвам го.
? Надявам/надяна юлара (на някого). Разг. Започвам да командвам някого, правя го зависим.