шушукаш, несв.
1. Говоря тихо и тайно; шепна, шушна. Децата шушукаха помежду си.
2. Говоря зад гърба на някого; одумвам. В коридорите започнаха да шушукат.
? същ. шушукане, мн. шушукания, ср.
шушукаш, несв.
1. Говоря тихо и тайно; шепна, шушна. Децата шушукаха помежду си.
2. Говоря зад гърба на някого; одумвам. В коридорите започнаха да шушукат.
? същ. шушукане, мн. шушукания, ср.