шутът, шута, мн. шутове.
1. Истор. Придворно лице, чиято задача е била да разсмива владетеля; смешник.
2. Прен. Пренебр. Човек, който досажда с неуместните си шеги или с неуместното си поведение.
? прил. шутовски, шутовска, шутовско, мн. шутовски.