шумът, шума, мн. шумове, (два) шума, м.
1. Нестройни звукове, издавани при движение, при далечен говор, грохот и под. От улицата се чуваше шум.
2. Спец. Звук с неопределен брой непериодични трептения.
3. Прен. Кавга, препирня. Какъв е този шум в стаята на децата?
4. Прен. Оживено обсъждане от много хора на нещо, което буди интерес. Излизането на книгата предизвика голям шум в писателските среди.
? Вдигам шум.
1. Разгласявам.
2. Говоря много за себе си.
? Много шум за нищо. Незаслужен интерес към нещо незначително.
