мн. шумотевици, ж. Разг. Пренебр. Голям нестихващ шум. От класната стая долиташе шумотевица. Най-после стихна шумотевицата около спектакъла.
? прил. шумотевичен, шумотевична, шумотевично, мн. шумотевични.
мн. шумотевици, ж. Разг. Пренебр. Голям нестихващ шум. От класната стая долиташе шумотевица. Най-после стихна шумотевицата около спектакъла.
? прил. шумотевичен, шумотевична, шумотевично, мн. шумотевични.