мн. шила, ср.
1. Метално или дървено тънко острие с дръжка за пробиване на дупки.
2. Прен. Разг. Човек, който се вре навсякъде, който не се задържа на едно място; немирник.
мн. шила, ср.
1. Метално или дървено тънко острие с дръжка за пробиване на дупки.
2. Прен. Разг. Човек, който се вре навсякъде, който не се задържа на едно място; немирник.