м., само ед.
1. Глух говор, при който едва се чува, тъй като гласилките не трептят; шептене, шепнене. Говоря с шепот.
2. Прен. Лек шум, който наподобява такъв говор. Шепотът на тревите.
? прил. шепотен, шепотна, шепотно, мн. шепотни.
м., само ед.
1. Глух говор, при който едва се чува, тъй като гласилките не трептят; шептене, шепнене. Говоря с шепот.
2. Прен. Лек шум, който наподобява такъв говор. Шепотът на тревите.
? прил. шепотен, шепотна, шепотно, мн. шепотни.