шантава, шантаво, мн. шантави, прил. Разг.
1. Умопобъркан, слабоумен, глупав; завеян. Шантав човек.
2. Лишен от смисъл, от разум; глупав. Шантава постъпка.
? същ. шантавост, шантавостта, ж.
шантава, шантаво, мн. шантави, прил. Разг.
1. Умопобъркан, слабоумен, глупав; завеян. Шантав човек.
2. Лишен от смисъл, от разум; глупав. Шантава постъпка.
? същ. шантавост, шантавостта, ж.