мн. чорбаджии, м.
1. Истор. Едър собственик по време на турското робство в България.
2. Разг. Едър собственик, богаташ.
3. Разг. Собственик, стопанин. Кой е чорбаджията на това куче?
? прил. чорбаджийски, чорбаджийска, чорбаджийско, мн. чорбаджийски. Чорбаджийска къща.
? Чорбаджийски чушлета/чушки. Вид дълги леко люти чушлета/чушки.