мн. черти, ж.
1. Тясна линия, тънка следа. Успоредни черти.
2. Очертание, което дава характерен облик на нещо и го разграничава от друго. Чертата на хоризонта. Нежни черти на женско лице.
3. Граница, очертание, предел. В чертите на града.
4. Отличителна особеност, качество, признак. Положителни черти на характера.
? В общи черти. Без подробности.
? Тегля чертата (на нещо). Разг.
1. Приключвам с нещо.
2. Правя точна сметка.
