червиш, мин. св. червих, мин. прич. червил, несв.; какво/кого.
1. Боядисвам с червена боя. Червя яйца за Великден.
2. Мажа устните си с червило. Червя устните си. – червя се.
1. Мажа се с червило.
2. Ставам червен от срам; смущавам се, срамувам се; изчервявам се.