чепата, чепато, мн. чепати, прил.
1. По който има чепове; чворест.
2. Прен. Неогладен, неравен. Чепата тояга.
3. Прен. Разг. За човек, характер на човек – труден, раздразнителен, неспокоен. Чепат характер. Чепата жена.
чепата, чепато, мн. чепати, прил.
1. По който има чепове; чворест.
2. Прен. Неогладен, неравен. Чепата тояга.
3. Прен. Разг. За човек, характер на човек – труден, раздразнителен, неспокоен. Чепат характер. Чепата жена.