челна, челно, мн. челни, прил.
1. Който се отнася до чело. Челна кост. Челно оплешивяване.
2. Който е с лицевата част; фронтален. Челен удар.
3. Прен. Който е най-отпред; преден, пръв. Челен отред. Челни редици.
? нареч. челно (във 2 знач. ).
челна, челно, мн. челни, прил.
1. Който се отнася до чело. Челна кост. Челно оплешивяване.
2. Който е с лицевата част; фронтален. Челен удар.
3. Прен. Който е най-отпред; преден, пръв. Челен отред. Челни редици.
? нареч. челно (във 2 знач. ).