мн. храненици, м. Разг. Чуждо дете, което се отглежда като свое и обикн. се осиновява.
същ. умал. хранениче, храненичета, ср.
мн. храненици, м. Разг. Чуждо дете, което се отглежда като свое и обикн. се осиновява.
същ. умал. хранениче, храненичета, ср.