хвърчиш, мин. св. хвърчах, мин. прич. хвърчал, несв.
1. За птица, насекомо и др. – движа се във въздуха, летя. Бръмбърът хвърчи.
2. Прен. Движа се с голяма скорост, устремно; летя. Колите хвърчат по улицата.
3. За време – преминавам бързо, неусетно; отлитам. Минутите хвърчат, а никой не предприема нищо.
4. За мисъл и под. – рея се, унасям се далеч.
? Хвърча в/из облаците. Нямам реална представа, реална оценка за нещата.
? Хвърча нависоко.
1. Имам големи претенции, в повечето случаи неоснователни или невъзможни за изпълнение.
2. Големея се.
