хапеш, мин. св. хапах и хапах, мин. прич. хапал и хапал, несв.
1. Кого/какво. Причинявам рана със зъби. Кучето хапе.
2. Кого/какво. За насекомо – жиля. Хапят ме комари.
3. Прен. Какво. За студ, мраз и др. под. – причинявам болезнено усещане. Вятърът хапеше бузите му.
4. Прен. Причинявам душевна болка с думи; обиждам, уязвявам. Гледаше мрачно и думите му хапеха.
същ. хапане, ср.
? Хапе ме. Разг. Сърби ме.
