хаплива, хапливо, мн. хапливи, прил.
1. Който обича да хапе, който има навик да хапе. Хапливо животно.
2. Прен. Който е язвителен, който хапе (в 4 знач. ). Хаплива забележка.
нареч. хапливо.
същ. хапливост, хапливостта, ж.
хаплива, хапливо, мн. хапливи, прил.
1. Който обича да хапе, който има навик да хапе. Хапливо животно.
2. Прен. Който е язвителен, който хапе (в 4 знач. ). Хаплива забележка.
нареч. хапливо.
същ. хапливост, хапливостта, ж.