фучиш, мин. св. фучах, мин. прич. фучал, несв.
1. За животно – шумно пропускам въздух през ноздрите си от раздразнение; пръхтя, сумтя.
2. Поради бързо движение издавам продължителен шум; свистя, буча. Вятърът фучи в ушите ми. Колите фучат по улицата.
3. Прен. Сърдя се, изразявам бурно недоволството си от нещо. Цял ден фучи из стаята.
? същ. фучене, ср.