фарът, фара, мн. фарове, (два) фара, м.
1. Силно осветително тяло в специална кула на брега на морето за подаване на сигнали към корабите. Разхождам се до фара.
2. Прен. Пътеводна светлина. Фар в живота.
3. Силна лампа с рефлектор за осветяване на пътя, разположена върху всяка от предните две страни на моторно превозно средство. Счупен фар.
4. Прен. Жарг. Само мн. Очила.
? прил. фаров, фарова, фарово, мн. фарови.
