учтива, учтиво, мн. учтиви, прил.
1. Който е любезен, внимателен с другите, почтителен.
2. Който изразява любезност, внимание. Учтива покана. Учтив жест.
същ. учтивост, учтивостта, ж.
учтива, учтиво, мн. учтиви, прил.
1. Който е любезен, внимателен с другите, почтителен.
2. Който изразява любезност, внимание. Учтива покана. Учтив жест.
същ. учтивост, учтивостта, ж.