устремяваш, несв. и устремя, св.; какво.
1. Насочвам със сила към определена цел. Устремявам усилията си.
2. Прен. Насочвам стремително, изцяло; отправям. Устремявам към него поглед, пълен с омраза. Устремявам чувствата си. – устремявам се/устремя се.
1. Стремително се насочвам, движа се в определена посока. Всички се устремиха към центъра на града.
2. Прен. Съсредоточвам се, насочвам се към желана цел. Устремиха надеждите си към него.
същ. устремяване, ср.
