устойчива, устойчиво, мн. устойчиви, прил.
1. Който стои здраво, твърдо, не се клати, не се колебае. Устойчиви основи. Устойчива конструкция. Устойчиви възгледи.
2. Който е издръжлив (на тежки условия); жизнеспособен. Устойчиви на студ сортове. Устойчиви традиции.
същ. устойчивост, устойчивостта, ж.