мн. уредби, ж.
1. Само ед. Устройство, структура, ред. Уредба на обществото. Уредба на света.
2. Само ед. Управление, ред, организация. Слаба уредба.
3. В техниката – съчетание от уреди, съоръжения и др., свързани и подредени така, че да извършват работа. Звукозаписна уредба.