унила, унило, мн. унили, прил.
1. Който е паднал духом; тъжен, отпуснат, умърлушен.
2. Прен. Който има тъжен, умърлушен вид. Унили дървета. Унили птици.
същ. унилост, унилостта, ж.
унила, унило, мн. унили, прил.
1. Който е паднал духом; тъжен, отпуснат, умърлушен.
2. Прен. Който има тъжен, умърлушен вид. Унили дървета. Унили птици.
същ. унилост, унилостта, ж.