уморяваш, несв. и уморя, св.; какво/кого.
1. Причинявам умора; изморявам. Уморявам коня от бяг. Пътят я умори до смърт.
2. Ставам причина някой да умре; погубвам. Той умори майка си с поведението си. – уморявам се/уморя се. Изчерпвам силите си, изтощавам се.
прил. уморен, уморена, уморено, мн. уморени.