мн. умници, м.
1. Ирон. Човек, който се старае да изпъкне с ум, познания. Голям умник е, вечно философства.
2. Разг. Хитрец; отракан, съобразителен човек.
3. Умен човек.
мн. умници, м.
1. Ирон. Човек, който се старае да изпъкне с ум, познания. Голям умник е, вечно философства.
2. Разг. Хитрец; отракан, съобразителен човек.
3. Умен човек.