умна, умно, мн. умни, прил.
1. Който притежава силен ум; интелигентен, схватлив, възприемчив; разумен. Умен човек.
2. Който е извършен с ум, с разум и съобразителност. Умно решение. Умни думи.
3. Който изразява ум, интелигентност. Умен поглед.
същ. умност, умността, ж.
? Умна глава. Много умен човек.