улеят, улея, мн. улеи, (два) улея, м.
1. Издълбано или направено от метал, дъски и др. място, по което се спуска течност, зърно и др. Улей на воденица. Улей за брашно. Водата за прането върви по дървен улей.
2. Отвор на тръба или съд, пригоден за изливане на течност. Улей на кана.
същ. умал. улейче, мн. улейчета, ср.