углавна, углавно, мн. углавни, прил.
1. Спец. В правото – който е наказателен, подлежи на съд и наказание. Углавно деяние.
2. Който е извършил престъпление. Углавен престъпник.
углавна, углавно, мн. углавни, прил.
1. Спец. В правото – който е наказателен, подлежи на съд и наказание. Углавно деяние.
2. Който е извършил престъпление. Углавен престъпник.