мн. убежища, ср.
1. Място, което може да скрие и да предпази от беда; подслон, покрив, скривалище. Търся убежище при родителите си. Не намирам убежище по време на бурята. Давам убежище на преследвания.
2. Специално направено скривалище за военно време или при аварии.
? Политическо убежище. Приемане и закрила в чужда държава на преследвано по политически причини в страната си лице. Получавам политическо убежище.
