тъпееш, мин. св. тъпях, мин. прич. тъпял, несв. Разг. Пренебр.
1. Ставам по-тъп, по-глупав; затъпявам.
2. Стоя, без да мога да реагирам, пасувам. Всички тъпееха от изненада пред невероятното същество.
3. Не разбирам, не схващам.
тъпееш, мин. св. тъпях, мин. прич. тъпял, несв. Разг. Пренебр.
1. Ставам по-тъп, по-глупав; затъпявам.
2. Стоя, без да мога да реагирам, пасувам. Всички тъпееха от изненада пред невероятното същество.
3. Не разбирам, не схващам.