тучна, тучно, мн. тучни, прил.
1. За земя – плодороден. Тучни поля.
2. За растителност – който е изпълнен със сокове; буен, свеж. Тучни ниви.
тучна, тучно, мн. тучни, прил.
1. За земя – плодороден. Тучни поля.
2. За растителност – който е изпълнен със сокове; буен, свеж. Тучни ниви.