трънлива, трънливо, мн. трънливи, прил.
1. Който е покрит с тръни.
2. Прен. Труден, пълен с опасности; мъчителен. Трънлив път.
трънлива, трънливо, мн. трънливи, прил.
1. Който е покрит с тръни.
2. Прен. Труден, пълен с опасности; мъчителен. Трънлив път.