мн. трохи, ж.
1. Малко късче, отронено от хляб или друго тестено изделие. Хранеше гълъбите с трохи и жито.
2. Прен. Само мн. Дребен, нищожен дял от нещо. Той обираше големите печалби, а на нас даваше трохите.
? До троха. Разг. Напълно, до края.
? Не съм слагал/сложил и троха в устата си. Разг. Нищо не съм ял.