трезва, трезво, мн. трезви, прил. Който не се поддава на увлечения; реален, практичен, ясен. Трезви разсъждения. Трезв ум.
същ. трезвост, трезвостта, ж.
нареч. трезво.
трезва, трезво, мн. трезви, прил. Който не се поддава на увлечения; реален, практичен, ясен. Трезви разсъждения. Трезв ум.
същ. трезвост, трезвостта, ж.
нареч. трезво.