трапът, трапа, мн. трапове и трапища, (два) трапа, м.
1. Естествена или специално изкопана дупка в земята. Копая трап. Пътят е осеян с трапища.
2. Всяка неравност върху гладка повърхност. Подът е на трапища.
същ. умал. трапче, мн. трапчета, ср.
? Запълвам трапа. Разг. Грубо. Запълвам си гроба, умирам.
? Прескачам трапа. Разг. Успявам да избегна смъртта.