трагизмът, трагизма, само ед., м. Качество на трагедия; фаталност, безизходица; трагичност. Трагизмът на положението. От думите му лъха трагизъм.
трагизмът, трагизма, само ед., м. Качество на трагедия; фаталност, безизходица; трагичност. Трагизмът на положението. От думите му лъха трагизъм.