мн. травми, ж.
1. Увреждане на организма от външно въздействие – удар, отравяне и др. Получавам травма.
2. Прен. Всяко сътресение, удар; нарушаване на ход, процес, развитие. Икономическа травма.
прил. травматичен, травматична, травматично, мн. травматични.
? Психическа травма. Психическо сътресение, удар. Преживявам психическа травма.