мн. торби, ж.
1. Кесия, ушита от плат или направена от полиетилен и др., с една презрамка или с две дръжки, за носене на багаж.
2. Прен. Всеки предмет или детайл, наподобяващ такава кесия. Кенгуруто носи малките си в торба.
същ. умал. торбичка, мн. торбички, ж. Сутринта стана с торбички под очите. Гнойна торбичка.
? Слагам/сложа си главата в торбата. Разг. Заемам се с много рисковани дела.
? Овчарска торбичка. Тревисто растение от семейство кръстоцветни, използвано в народната медицина.
