топът, топа, мн. топове, (два) топа, м. Тежко огнестрелно оръдие. Топът гръмна.
? същ. умал. топче, мн. топчета, ср.
? На топа на устата. Разг. В положение на виновност и отговорност. Пак мене сложиха на топа на устата.
? Хвърлям/хвърля топа. Разг. Умирам.