мн. титани, м.
1. В старогръцката митология – син на богове, гигант, който влязъл в борба със Зевс.
2. Прен. Човек с изключителна дарба; колос, исполин. Титан на литературата. Титан в математиката.
мн. титани, м.
1. В старогръцката митология – син на богове, гигант, който влязъл в борба със Зевс.
2. Прен. Човек с изключителна дарба; колос, исполин. Титан на литературата. Титан в математиката.