типична, типично, мн. типични, прил.
1. Който е присъщ на даден тип. Типични черти. Типичен характер.
2. Който притежава в най-чист вид белезите на даден тип. Типичен властник. Типичен провинциален град.
? същ. типичност, типичността, ж.
типична, типично, мн. типични, прил.
1. Който е присъщ на даден тип. Типични черти. Типичен характер.
2. Който притежава в най-чист вид белезите на даден тип. Типичен властник. Типичен провинциален град.
? същ. типичност, типичността, ж.