вин. тебе1 или съкр. теб, крат. те2, дат. остар. тебе2, крат. ти2, лично мест.
1. За посочване на лицето, на което се говори или към което се обръща говорещият. Аз тръгвам, а ти ще останеш тук да чакаш. Да ти налея ли още чай? Без теб няма да успея.
2. Като част. За усилване на глаголи. Виж ти каква стана! Кой ти мисли за времето!