мн. темерути, м. Разг. Човек с необщителен, егоистичен, опърничав нрав; мълчаливец.
? прил. темерутски, темерутска, темерутско, мн. темерутски. Темерутски навици.
мн. темерути, м. Разг. Човек с необщителен, егоистичен, опърничав нрав; мълчаливец.
? прил. темерутски, темерутска, темерутско, мн. темерутски. Темерутски навици.