тегнеш, мин. св. тегнах и тегнах, мин. прич. тегнал и тегнал, несв.
1. Вися, увлечен от теглото си; натежавам. Чантата тегне в ръката му. Пердетата тегнат на корниза.
2. Разг. Тежа. Детето вече тегне много.
3. Прен. Само в трето лице. Кого. Карам да страда; мъча. На душата ми тегне голяма мъка.
? Тегне ми на сърцето/душата. Измъчвам се от нещо.