мн. съюзници, (два) съюзника, м. Този, който се намира в съюз (в 1 и 2 знач. ) с някого и действа в съгласие с него. Търсеше съюзници в борбата срещу нашествениците. Верен съюзник.
мн. съюзници, (два) съюзника, м. Този, който се намира в съюз (в 1 и 2 знач. ) с някого и действа в съгласие с него. Търсеше съюзници в борбата срещу нашествениците. Верен съюзник.