мн. съперници, м.
1. Този, който съперничи на друг в нещо. Съперници във футболна среща.
2. Влюбен в едно лице по отношение на друг влюбен в същото лице. Съперник в любовта.
прил. съпернически, съперническа, съперническо, мн. съпернически.
мн. съперници, м.
1. Този, който съперничи на друг в нещо. Съперници във футболна среща.
2. Влюбен в едно лице по отношение на друг влюбен в същото лице. Съперник в любовта.
прил. съпернически, съперническа, съперническо, мн. съпернически.