съзерцателна, съзерцателно, мн. съзерцателни, прил.
1. Който е склонен към съзерцание. Съзерцателна натура.
2. Който е изпълнен със съзерцание. Съзерцателен поглед.
нареч. съзерцателно.
същ. съзерцателност, съзерцателността, ж.
съзерцателна, съзерцателно, мн. съзерцателни, прил.
1. Който е склонен към съзерцание. Съзерцателна натура.
2. Който е изпълнен със съзерцание. Съзерцателен поглед.
нареч. съзерцателно.
същ. съзерцателност, съзерцателността, ж.