съвършена, съвършено, мн. съвършени, прил.
1. Който притежава само положителни качества; върховен, превъзходен. Съвършена красота.
2. Който се проявява в крайна степен; пълен. Съвършено копие на родителите си. Съвършен глупак.
нареч. съвършено.
същ. съвършеност, съвършеността, ж. Съвършеност на формите.